Не обичам хронологичния ред, но въпреки това първата книга, която искам да ви представя е и първата, която приех насериозно. Започнах да я чета от инат, на пук на учителката ми, която ни беше дала в списъка за лятото "Декамерон" на Джовани Бокачо, а след това в часа съвсем умишлено прескочи това така обемно произведение (което бях прочела от кора до кора с доста мъка) и ни каза, че ще се занимаваме с "Ад". Бях ужасно ядосана. Смятах, че съм изгубила 10 дни с по 10 новели всеки, за да прочета нещо, което не ми трябва в училище. В крайна сметка се оказа, че не бях минала всички книги за 10-ти клас, както ми се искаше. Поправих грешката си много бързо като издирих "Ад", а година по-късно - цялата "Божествена комедия", защото никога не се задоволявам със съкратените издания. Когато чета нещо, трябва да е цялото. Много рядко се отказвам от поредици, освен ако не се разводняват наистина много.


Сюжетът на "Божествена комедия" не беше нещото, което ме привлече и ме накара да не оставя книгата на третата страница. "Ад" започва с твърде много политика за вкуса ми. Има много бележки, които изясняват партиите, конфликтите и публичните личности, но те превръщат произведението в някакъв памфлет и метафора на тогавашното италианско общество. Аз обаче не приемам нещата така. Сигурно и повечето хора, щом "божествена комедия" не е останала просто в своето време, а се е превърнала в една вечна книга. На читателя се предлага една класическа представа за ада, чистилището и рая с много символичност около числата, най-вече тройката. Постоянното повтаряне на свещеното три се вижда още на пръв поглед - 3 части, по 33 песни във всяка част (първата от "Ад" е въведение за цялата книга), триадите...
Но стига толкова за символиките и съдържанието на книгата. Определено произведението на Данте има много достойнства, но не е подходящо за всеки читател. Направих фаталната грешка да дам "Ад" на най-добрата си приятелка, която е три години по-малка от мен. Тогава тя беше в 7-ми клас и изключително много искаше да прочете произведението. Разбира се, отказа се много бързо, но то е разбираемо - беше твърде малка. Наскоро отново го подхвана и този път й хареса. Извод: Всяка книга трябва да се прочете на точната възраст.

Препоръчвам "Божествена комедия" на хората, които смятат, че ренесансовата литература е тъпа, за да разсят тази своя заблуда. Ученици, дайте шанс на Данте и то не, само защото в компютърната игра Devil may cry са използвани имена и мотиви от произведението.

Преди известно време прочетох превод на английски и някак си стоеше значително по-добре от нашия. На какъвто и език да го четеш, ще те обогати и със сигурност ще повлияе на общата ти култура. Но далеч не е книга, която повечето хора, особено на нашата възраст, биха разбрали... и харесали.

Погледни и "Изгубеният рай", ако още не си.